15-годишните Станислав и Никола извадиха двама от ледените води, а отстрани мъже им давали акъл
Може би няма да станат първенци, но стават големи хора, казва треньорът на младежите. Те помогнаха на бедстващи на Гребния канал в Пловдив
Ветровит и дъждовен декемврийски ден, температурите са към 0 градуса. Младежите от тима по кану-каяк към спортното учебно заведение “Васил Левски ” в Пловдив завършват утринната си кросова подготовка към Гребния канал.
В края на обиколката на дългото 4,8 км оборудване две от момчетата - деветокласниците Никола Николов и Станислав Петков, виждат, че в ледените води в неволя са изпаднали мъж и жена. Опитват се да излязат, само че не съумяват, тъй като полегатият бряг е замязял на пързалка.
“Хората викаха за помощ. В този миг въобще не се замислихме. Отидохме и помогнахме ”, споделя 15-годишният Никола.
Двете момчета не си споделили нищо. Направили така наречен човешка верига - Станислав хванал Никола за ръката, той се спуснал бавно към водата. Първо извадили дамата, след това и мъжа.
“Бяха толкоз изплашени,
че в началото даже не
смееха да протегнат ръка ”,
споделя Никола. В същото време на няколко метра от брега стояли трима мъже на междинна възраст и следили цялата преживелица.
“Вместо да оказват помощ, те ни даваха препоръки по какъв начин с шала на дамата да издърпаме мъжа, който беше много тежък. Даваха упътвания какво да създадем, къде да стъпим ”, недоумява Станислав.
Двамата потърпевши били също младежи - към 25-26-годишни. Били толкоз уплашени, че щом излезли на брега, незабавно хукнали към автомобила си. “Не си споделиха имената. Благодариха ни и това беше. Не сме създали нищо кой знае какво. Освен това и двамата със Станислав неведнъж сме изпадали в същото състояние, когато по време на подготовка лодката ни се обръща и ние се оказваме във водата ”, споделя Никола.
Двете момчета одобряват като нещо естествено - да оказват помощ на бедстващи. Казват, че основият проблем при такова рухване са студът и ледената вода, в която мускулите се свиват и сковават придвижванията, изясняват спортистите. През зимата дълбочината на Гребния канал спада до метър и половина, само че през летния сезон равнището на водата е към 4 метра.
“Човек, който не умее да плува, може да се удави ”, добавя треньорът на двете момчета Милен Йорданов. Той не е бил свидетел на случилото се, само че малко по-късно схванал по мокрите им и изкаляни облекла, че е имало произшествие.
“Не се случва за първи път мои състезатели да вадят паднали в базата хора. За тази година това е четвърти или пети случай. Постъпката на 15-годишните Никола и Станислав доближи до медиите поради една фотография във фейсбук. Тогава се раздуха всичко, счита 30-годишният треньор, който води тима на каякарите в последните 4 години.
Преди 6 месеца други
състезатели на Милен
Йорданов вадили от
канала стара жена,
която била толкоз зле, че я откарали с Бърза помощ в близката болница.
“И тогава не разбрахме нито името, нито какви последици е имало за нея ”, връща лентата Милен. Само че тогава в ролята на избавител било друго момче от тима - Петър. Тази пролет двама петокласници от спортното учебно заведение вадили отново мъж и жена.
“Тогава се чудех по какъв начин толкоз дребни деца са съумели да се оправят ”, недоумява и през днешния ден наставникът. И той, и двамата му ученици считат, че няма по-естествено нещо от това да направиш положително и да окажеш помощ на някого в неволя.
“Освен да изградят физически качества и да са положителни в спорта, ги изучавам във всяка една обстановка, в случай че могат, да оказват помощ. А в случай че не могат, просто да не пречат ”, споделя треньорът на Никола и Станислав.
За момчетата той е и другар, и татко, и консултант. Често им се поскарва, тъй като желае и в учебно заведение да поставят същите старания, както в тренировките.
“Добри възпитаници са, само че има какво да се желае ”, поучава ги той. В момента 15-годишните момчета са напълно отдадени на спорта и не се замислят доста за бъдещето. Треньорът им обаче счита, че би трябвало да създадат и професионален избор, тъй като спортната активност е до време.
Двамата деветокласници признават, че са сюрпризирани от медийния интерес към тях. Дори се усещат неловко, че някой е забелязал една естествена човешка постъпка.
“В личните си очи като че ли бях доста повече воин незабавно след случката и доста по-малко, откакто ме разпитваха публицисти ”, признава Никола. На същото мнение е и Станислав.
Дневният режим на младите спортисти е много претрупан. Ставане в 6 ч, след това първа подготовка. Училище по 6-7 постоянни часа, малко отмора и още веднъж подготовка.
Физическото изпитание, което поставят, е толкоз огромно, че в дребното свободно време, което имат, избират да гледат филми или да си отспиват.
“Толкова се изморяват, че вървя да ги събуждам за учебно заведение, тъй като часовете им са ситуирани сред двете тренировки ”, смее се наставникът им.
И Никола, и Станислав считат, че откогато се занимават с деен спорт в последните 4-5 години, много са се трансформирали.
Станали са по-организирани и виновни.
“Мисля, че спортът учи
на самообладание и непримиримост ”,
разсъждава Никола и признава, че се чуди на връстниците си, които с часове безделничат и прахосват времето си.
След случката на Гребния канал двамата деветокласници са известни - съучениците им ги поздравяват за постъпката, а директорката на спортното учебно заведение Ружа Генова признава, че доста се гордее с двамата.
Преди Нова година момчетата от пловдивското СУ “Васил Левски ” бяха отличени с премията за чест и героизъм на коледното празненство на школото. Почетна грамота, плакет и книги ще им напомнят за претърпяното на 9 декември 2021 година.
“Такива действия ме карат да се усещам задоволена, че трудът ни като педагози и възпитатели на тези младежи има смисъл ”, споделя Ружа Генова. По думите тези момчета са най-хубавата препоръка за учебното заведение, в което през годините са минали стотици национални и даже международни първенци.
“Не всички наши състезатели стават велики спортисти. Те може би няма да станат огромни първенци, само че стават огромни хора. Добри родители и положителни жители. А нашата страна има потребност точно от това ”, счита Генова.
Никола и Станислав са републикански първенци по кану-каяк в своята възрастова група. Мечтаят за олимпийски трофеи, само че знаят, че най-важното от всичко е да са положителни хора.
Ветровит и дъждовен декемврийски ден, температурите са към 0 градуса. Младежите от тима по кану-каяк към спортното учебно заведение “Васил Левски ” в Пловдив завършват утринната си кросова подготовка към Гребния канал.
В края на обиколката на дългото 4,8 км оборудване две от момчетата - деветокласниците Никола Николов и Станислав Петков, виждат, че в ледените води в неволя са изпаднали мъж и жена. Опитват се да излязат, само че не съумяват, тъй като полегатият бряг е замязял на пързалка.
“Хората викаха за помощ. В този миг въобще не се замислихме. Отидохме и помогнахме ”, споделя 15-годишният Никола.
Двете момчета не си споделили нищо. Направили така наречен човешка верига - Станислав хванал Никола за ръката, той се спуснал бавно към водата. Първо извадили дамата, след това и мъжа.
“Бяха толкоз изплашени,
че в началото даже не
смееха да протегнат ръка ”,
споделя Никола. В същото време на няколко метра от брега стояли трима мъже на междинна възраст и следили цялата преживелица.
“Вместо да оказват помощ, те ни даваха препоръки по какъв начин с шала на дамата да издърпаме мъжа, който беше много тежък. Даваха упътвания какво да създадем, къде да стъпим ”, недоумява Станислав.
Двамата потърпевши били също младежи - към 25-26-годишни. Били толкоз уплашени, че щом излезли на брега, незабавно хукнали към автомобила си. “Не си споделиха имената. Благодариха ни и това беше. Не сме създали нищо кой знае какво. Освен това и двамата със Станислав неведнъж сме изпадали в същото състояние, когато по време на подготовка лодката ни се обръща и ние се оказваме във водата ”, споделя Никола.
Двете момчета одобряват като нещо естествено - да оказват помощ на бедстващи. Казват, че основият проблем при такова рухване са студът и ледената вода, в която мускулите се свиват и сковават придвижванията, изясняват спортистите. През зимата дълбочината на Гребния канал спада до метър и половина, само че през летния сезон равнището на водата е към 4 метра.
“Човек, който не умее да плува, може да се удави ”, добавя треньорът на двете момчета Милен Йорданов. Той не е бил свидетел на случилото се, само че малко по-късно схванал по мокрите им и изкаляни облекла, че е имало произшествие.
“Не се случва за първи път мои състезатели да вадят паднали в базата хора. За тази година това е четвърти или пети случай. Постъпката на 15-годишните Никола и Станислав доближи до медиите поради една фотография във фейсбук. Тогава се раздуха всичко, счита 30-годишният треньор, който води тима на каякарите в последните 4 години.
Преди 6 месеца други
състезатели на Милен
Йорданов вадили от
канала стара жена,
която била толкоз зле, че я откарали с Бърза помощ в близката болница.
“И тогава не разбрахме нито името, нито какви последици е имало за нея ”, връща лентата Милен. Само че тогава в ролята на избавител било друго момче от тима - Петър. Тази пролет двама петокласници от спортното учебно заведение вадили отново мъж и жена.
“Тогава се чудех по какъв начин толкоз дребни деца са съумели да се оправят ”, недоумява и през днешния ден наставникът. И той, и двамата му ученици считат, че няма по-естествено нещо от това да направиш положително и да окажеш помощ на някого в неволя.
“Освен да изградят физически качества и да са положителни в спорта, ги изучавам във всяка една обстановка, в случай че могат, да оказват помощ. А в случай че не могат, просто да не пречат ”, споделя треньорът на Никола и Станислав.
За момчетата той е и другар, и татко, и консултант. Често им се поскарва, тъй като желае и в учебно заведение да поставят същите старания, както в тренировките.
“Добри възпитаници са, само че има какво да се желае ”, поучава ги той. В момента 15-годишните момчета са напълно отдадени на спорта и не се замислят доста за бъдещето. Треньорът им обаче счита, че би трябвало да създадат и професионален избор, тъй като спортната активност е до време.
Двамата деветокласници признават, че са сюрпризирани от медийния интерес към тях. Дори се усещат неловко, че някой е забелязал една естествена човешка постъпка.
“В личните си очи като че ли бях доста повече воин незабавно след случката и доста по-малко, откакто ме разпитваха публицисти ”, признава Никола. На същото мнение е и Станислав.
Дневният режим на младите спортисти е много претрупан. Ставане в 6 ч, след това първа подготовка. Училище по 6-7 постоянни часа, малко отмора и още веднъж подготовка.
Физическото изпитание, което поставят, е толкоз огромно, че в дребното свободно време, което имат, избират да гледат филми или да си отспиват.
“Толкова се изморяват, че вървя да ги събуждам за учебно заведение, тъй като часовете им са ситуирани сред двете тренировки ”, смее се наставникът им.
И Никола, и Станислав считат, че откогато се занимават с деен спорт в последните 4-5 години, много са се трансформирали.
Станали са по-организирани и виновни.
“Мисля, че спортът учи
на самообладание и непримиримост ”,
разсъждава Никола и признава, че се чуди на връстниците си, които с часове безделничат и прахосват времето си.
След случката на Гребния канал двамата деветокласници са известни - съучениците им ги поздравяват за постъпката, а директорката на спортното учебно заведение Ружа Генова признава, че доста се гордее с двамата.
Преди Нова година момчетата от пловдивското СУ “Васил Левски ” бяха отличени с премията за чест и героизъм на коледното празненство на школото. Почетна грамота, плакет и книги ще им напомнят за претърпяното на 9 декември 2021 година.
“Такива действия ме карат да се усещам задоволена, че трудът ни като педагози и възпитатели на тези младежи има смисъл ”, споделя Ружа Генова. По думите тези момчета са най-хубавата препоръка за учебното заведение, в което през годините са минали стотици национални и даже международни първенци.
“Не всички наши състезатели стават велики спортисти. Те може би няма да станат огромни първенци, само че стават огромни хора. Добри родители и положителни жители. А нашата страна има потребност точно от това ”, счита Генова.
Никола и Станислав са републикански първенци по кану-каяк в своята възрастова група. Мечтаят за олимпийски трофеи, само че знаят, че най-важното от всичко е да са положителни хора.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ